Татуировка? Да, хайде!
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
28 март 2022 година
По принцип съм съперник на всевъзможен вид нараняване на тялото. Дъщерята ми още от пуберитета мрънкаше ту за дупки в ушите, ту за пиърсинг в пъпа, ту за розова коса, ту за страховити розички върху рамото.
Но аз бях непреклонна.
В фамилията ни царува народна власт, затова без да не разрешавам, карах на обичайните майчински увещания от вида: „ Представи си, че се омъжваш, обличаш прекрасна булчина рокля, а в ухото ти - огромна дупка – смут! “
Някак си се справях.
А тези дни Сашка още веднъж ми сподели, че желае татуировка – имала идея. И ми сподели рисунката. Аз не се поколебах нито за момент, веднага споделих: „ Да! “. Нещо повече – незабавно желаех такава и за себе си.
Потърсих в Google тату-салоните в Днипро и открих един напълно наоколо. Това, което надви за решението, беше банерът на техния уебсайт: „ Парите за всяка татуировка с патриотично наличие отиват за нашата войска “.
Казвам на кучето: „ Хайде, Хекторе, с нас – в тату-салон още не си бил. “
Момичето-майстор попита чия е концепцията, и аз с горделивост признах, че е на щерка ми.
Тя се усмихна и помоли да ѝ оставим образеца – сподели, че концепцията сигурно ще стане известна, единствено градовете ще се сменят.
Татуировката измислена от щерка ми.
А аз се възгордях. Видя ли в миналото такава татуировка, ще знам, че това е измислено от щерката ми.
29 март
Въпрос на връзки.
Или „ Не вбесявайте Славик “.
Като експерт по пиара с огромен стаж ще си разреша да обясня, за какво в този момент доста „ свои “ не се схващат един различен, нервират се, ядосват се и даже се ненавиждат.
Всъщност всичко опира до формулировката. Най-вече.
Да вземем, да вземем за пример, един човек и да го назовем Славик. Той е останал в града, който бомбардират и обстрелват. При това е останал с цялото си семейство, даже с дребното дете. Славик е зрял, пълностоен и неглупав мъж. Останал е в града напълно умишлено, имал си е причини. И ето към този момент цялостен месец Славик получава десетки известия от своите другари и познати: „ Заминавай! Изкарай най-малко фамилията си! Там при вас е призрачен сън, защо не тръгваш? “
След 35-то сходно известие Славик стартира напряко да ненавижда тези в миналото близки му хора, да ги праща на х.й, да ги блокира.
Защо ли?
Ще ви обясня от гледна точка на връзките.
Какво желаят да кажат познатите на Славик?
„ Много се тормозим. Искаме ти и твоето семейство да се спасите. Ние те мислим. Ние се опасяваме за теб “.
Как го възприема Славик?
„ Ти си глупак, щом продължаваш да стоиш там. Ти нехаеш за личното си дете. Ти наясно ли си, там те бомбардират? “
Как да се оправи тази обстановка?
Разумното известие за Славик би трябвало да съдържа думи на почитание и съответна помощ.
Нещо от този жанр:
„ Уважавам теб и твоето решение, каквото и да е то. Искам да знаеш, че постоянно подготвен съм да ти оказа помощ. Имам другар, който може да ви измъкне оттова с колата си, ако премислиш. “
Ето - и уважителни думи, и обстоятелства по отношение на действителната помощ. Само те ще накарат Славик да разбере, че не е самичък, че го ценят и се тревожат за него. А не се ебават с него, пардон.
Или дано да вземем предполагаемата жена на Славик, Лена, която към този момент е отпътувала за Прага, успокоила се, записала е децата в училище и ви праща картички с изгледи на пражките фонтани.
Вие й пишете: „ За чий … ми пращаш това в мазето, където съм аз!? “ А Лена откровено не разбира защо се ядосвате.
Какво желае да ви каже Лена?
„ При мен всичко е наред, аз се спасих, зарадвай се за мен, нали по-рано щеше да се радваш “.
Какво разбирате вие?
„ Аз храча към този момент на войната, на смъртта и разрушенията, и на теб в твоето леговище също “.
Как да се оправи това?
Вие: „ Радвам се, че ти си в сигурност, само че към този момент не съм подготвена да се любувам на изгледите на Прага, на архитектурата, на лехите с цветя, на стридите и виното на твоята маса – сигурна съм, че ще ме схванеш “.
Лена: „ Знам какво чувстваш под обстрелите. С тези фотоси желаех да те окуража, да покажа, че мирното небе е напълно наоколо. Прости ми, в случай че това в този момент те наскърбява, аз ще схвана “.
Тоест схемата за комуникации с околните ви, в каквито обстоятелства да са те, би трябвало да се построява съгласно формулата: почитам теб и твоето решение/ разбирам, какво чувстваш/ мога да ти оказа помощ еди-как си.
И тогава приятелите имат късмет да честват Победата на една маса, а не да се озоват в „ черните описи “ на телефоните си.
P.S. Ако някой в този момент сметне този текст за неудобен, това е обикновено и аз ще го схвана. Простете ме. Прегръщам ви.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
28 март 2022 година
По принцип съм съперник на всевъзможен вид нараняване на тялото. Дъщерята ми още от пуберитета мрънкаше ту за дупки в ушите, ту за пиърсинг в пъпа, ту за розова коса, ту за страховити розички върху рамото.
Но аз бях непреклонна.
В фамилията ни царува народна власт, затова без да не разрешавам, карах на обичайните майчински увещания от вида: „ Представи си, че се омъжваш, обличаш прекрасна булчина рокля, а в ухото ти - огромна дупка – смут! “
Някак си се справях.
А тези дни Сашка още веднъж ми сподели, че желае татуировка – имала идея. И ми сподели рисунката. Аз не се поколебах нито за момент, веднага споделих: „ Да! “. Нещо повече – незабавно желаех такава и за себе си.
Потърсих в Google тату-салоните в Днипро и открих един напълно наоколо. Това, което надви за решението, беше банерът на техния уебсайт: „ Парите за всяка татуировка с патриотично наличие отиват за нашата войска “.
Казвам на кучето: „ Хайде, Хекторе, с нас – в тату-салон още не си бил. “
Момичето-майстор попита чия е концепцията, и аз с горделивост признах, че е на щерка ми.
Тя се усмихна и помоли да ѝ оставим образеца – сподели, че концепцията сигурно ще стане известна, единствено градовете ще се сменят.
Татуировката измислена от щерка ми. А аз се възгордях. Видя ли в миналото такава татуировка, ще знам, че това е измислено от щерката ми.
29 март
Въпрос на връзки.
Или „ Не вбесявайте Славик “.
Като експерт по пиара с огромен стаж ще си разреша да обясня, за какво в този момент доста „ свои “ не се схващат един различен, нервират се, ядосват се и даже се ненавиждат.
Всъщност всичко опира до формулировката. Най-вече.
Да вземем, да вземем за пример, един човек и да го назовем Славик. Той е останал в града, който бомбардират и обстрелват. При това е останал с цялото си семейство, даже с дребното дете. Славик е зрял, пълностоен и неглупав мъж. Останал е в града напълно умишлено, имал си е причини. И ето към този момент цялостен месец Славик получава десетки известия от своите другари и познати: „ Заминавай! Изкарай най-малко фамилията си! Там при вас е призрачен сън, защо не тръгваш? “
След 35-то сходно известие Славик стартира напряко да ненавижда тези в миналото близки му хора, да ги праща на х.й, да ги блокира.
Защо ли?
Ще ви обясня от гледна точка на връзките.
Какво желаят да кажат познатите на Славик?
„ Много се тормозим. Искаме ти и твоето семейство да се спасите. Ние те мислим. Ние се опасяваме за теб “.
Как го възприема Славик?
„ Ти си глупак, щом продължаваш да стоиш там. Ти нехаеш за личното си дете. Ти наясно ли си, там те бомбардират? “
Как да се оправи тази обстановка?
Разумното известие за Славик би трябвало да съдържа думи на почитание и съответна помощ.
Нещо от този жанр:
„ Уважавам теб и твоето решение, каквото и да е то. Искам да знаеш, че постоянно подготвен съм да ти оказа помощ. Имам другар, който може да ви измъкне оттова с колата си, ако премислиш. “
Ето - и уважителни думи, и обстоятелства по отношение на действителната помощ. Само те ще накарат Славик да разбере, че не е самичък, че го ценят и се тревожат за него. А не се ебават с него, пардон.
Или дано да вземем предполагаемата жена на Славик, Лена, която към този момент е отпътувала за Прага, успокоила се, записала е децата в училище и ви праща картички с изгледи на пражките фонтани.
Вие й пишете: „ За чий … ми пращаш това в мазето, където съм аз!? “ А Лена откровено не разбира защо се ядосвате.
Какво желае да ви каже Лена?
„ При мен всичко е наред, аз се спасих, зарадвай се за мен, нали по-рано щеше да се радваш “.
Какво разбирате вие?
„ Аз храча към този момент на войната, на смъртта и разрушенията, и на теб в твоето леговище също “.
Как да се оправи това?
Вие: „ Радвам се, че ти си в сигурност, само че към този момент не съм подготвена да се любувам на изгледите на Прага, на архитектурата, на лехите с цветя, на стридите и виното на твоята маса – сигурна съм, че ще ме схванеш “.
Лена: „ Знам какво чувстваш под обстрелите. С тези фотоси желаех да те окуража, да покажа, че мирното небе е напълно наоколо. Прости ми, в случай че това в този момент те наскърбява, аз ще схвана “.
Тоест схемата за комуникации с околните ви, в каквито обстоятелства да са те, би трябвало да се построява съгласно формулата: почитам теб и твоето решение/ разбирам, какво чувстваш/ мога да ти оказа помощ еди-как си.
И тогава приятелите имат късмет да честват Победата на една маса, а не да се озоват в „ черните описи “ на телефоните си.
P.S. Ако някой в този момент сметне този текст за неудобен, това е обикновено и аз ще го схвана. Простете ме. Прегръщам ви.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ